Безперспективна среща

Отношенията между Вашингтон и Москва все повече се превръщат във фантасмагория. До срещата на Г 20 в Хамбург остават десетина дни. Ситуацията, при която президентите на Русия и САЩ ще бъдат един до друг, но няма да общуват помежду си, е скандална.

Обаче няма никаква подготовка за осъществяване на контакт. В Белия дом, ако се вярва на изтеклата информация, мизансценът е фееричен.

Тръмп изглежда, че настоява да говори с Путин, а съветниците и съмишлениците му или въобще не са съгласни за разговор, или предлагат много кратка среща при закрити врати.

Последната идея изглежда доста странна, отчитайки факта, че опонентите на Тръмп го обвиняват в таен сговор с Кремъл, с който води задкулисни преговори и не съобщава тяхното съдържание. Подобен ход само ще потвърди обвиненията на опонентите му. Даже ако срещата се проведе в по обичаен антураж, по принцип не е възможно да се очаква някакъв резултат.

Администрацията е с вързани ръце и крака. Във Вашингтон кипи борба за власт, където главен инструмент е руската тема. Впрочем даже и друга да е атмосферата, трудно може да се предскаже някакъв сценарий.

Екипът на Тръмп, както вече нееднократно е отбелязвано, е коалиция от десни републиканци от силовите структури и националисти от деловите кръгове. От гледна точка на отношенията с Русия и двете категории са слабо перспективни. Днес конфигурацията на силите е променена. На Русия се гледа като на военен съперник, който в последните години е демонстрирал някаква значимост. Кандидатът на Мит Ромни най-точно изрази мнението на републиканците по време на избирателната кампания през 2012 г. Той нарече Русия главен геополитически противник на САЩ. Тогава това предизвика известно недоумение. Но сега подобно заключение среща известни възражения само по отношение на думата „главен“. За кадровите генерали на служба, подобно на шефа на Пентагона Джеймс Матис (лудото куче Матис, както го нарича Тръмп) и помощника му по националната сигурност Хърбърт Макмастър, Русия е източник на военно-политическа заплаха за „социалния консерватор“. А вицепрезидентът Майк Пенс определя Русия като безнравствена страна, защото не признава морално-политическото доминиране на САЩ.

Малко по особен е държавния секретар Тилърсън. Демократите отначало също го сложиха в списъка на агентите на Кремъл, обаче той успя да докаже обратното, приемайки на въоръжение твърда риторика, въпреки че от позициите на предишната си дейност би трябвало да е склонен към по-голям прагматизъм. Впрочем, в неговия случай проблемът е друг. Непонятно е доколко Държавният департамент въобще влияе върху външно-политическата линия и отразява ли държавният секретар реалния курс на Белия дом, ако такъв въобще съществува. Конфузното положение се задълбочава и от това, че апаратът функционира в ненормални условия. Голяма част от щата му не е запълнен, а на някои места са останали сътрудници от екипа на Обама, които седят на куфарите си. Впрочем, трябва да се отдаде дължимото на бюрократичната сила на ведомството. Рутинната работа на средно ниво безпроблемно продължава. Но всичко това означава, че ежедневно отношенията се определят от инерцията, а по отношение на Русия тя е негативна.

Що се отнася до втората съставка в екипа на Тръмп – национално ориентирания бизнес, той е концентриран върху промяна на правилата в международната търговия в изгодна за Америка посока. За него Русия просто не е интересна. Тя не е голям играч на това поле. Дали отношенията с нея ще се урегулират или ще се провокира конфликт, някакви съществени промени на глобалната икономическа сцена няма да настъпят. Затова пък Китай и Европейския съюз са много по-важни. Вниманието е концентрирано основно върху тях, едновременно с подготвяната промяна на цялостния подход към търговията. Тръмп и съмишлениците му са привърженици на класическите подходи. Те искат двустранни договорености с всички партньори и договори на индивидуална основа във всеки отделен случай. Или, всичко това, за което обича да говори президентът на САЩ.

Ако сегашната схватка в края на краищата утихне (даже между най-яростните борци срещу Тръмп вече се появиха колебания не нанася ли това противопоставяне прекалено голяма вреда на Америка), администрацията ще може да поеме глътка въздух и да опита да договори нещо с Русия. Във всеки случай, Държавният департамент се стреми да запази някакво пространство за маневри и да избегне откровения диктат от страна на Конгреса. Но, първо, нанесените щети вече са големи. Темата за подкопаването на Америка отвътре от руснаците вече е насадена в общественото съзнание и там ще си витае. На второ място, композирането на интересите около Тръмп не предполага кардинални промени. Полето за потенциално взаимодействие е същото, както при Обама. Това означа избирателно сближаване по въпроси важни за Вашингтон, но не повече от това. Видя се, че преди това такъв подход не работеше, едва ли ще сработи и сега. Иска ли или не иска Доналд Тръмп други отношения с Русия? По-скоро иска. Той счита, че по някои въпроси Русия е полезна, а Путин пък му е интересен. Но това едва ли е толкова важно, обективни основания за промяна няма.

Автор: Фьодор Лукянов Изтоник: rg.ru

 

http://a-specto.bg/bezperspektivna-sresha/

 

 

***

000


Публикувано в Свят. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *