БЪЛГАРСКОТО КУЛТУРНОИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО В ДНЕШНА МАКЕДОНИЯ

С акад. Гаригор Велев разговаря Румен Леонидов

– Акад. Велев, известно е, че всяка историческа епоха оставя следи от културата на народите, които са живели по тези земи. Кои са белезите на българската материална култура в Македония?

3– Те са най-неопровержимото доказателство за принадлежност на тази територия към България в продължение на векове, което се дължи на факта, че тази територия се намира в рамките на българската държава. Тя вече е християнизирана и в нея се разпространява нейната писменост и книжнина, което допринася културният живот в Македония да добие български облик. Това личи по следните доказателства, които ще представим по-нататък.

 

– В началото е строителството на градове и обществени сгради…

– Това строителство е типично за цивилизацията на старите българи. Още в старата си прародина на територията на Хиндукуш и Хималаите те строят солидни каменни градове. По време на Стара Велика България тази традиция продължава с още по-голяма сила. Дирята на това строителство откриваме и в Дунавска, а по-късно и в Западна България.

– Македония и днес е осеяна с крепости…

– Едни са останали от римско време, други са строени в годините на византийското владичество, трети по време на Първата и Втората българска държава. Така през периода Х-XIV век са построени десетки крепости, които пазят важни градове на Македония.

– Дайте няколко примера…

– В Северна и Централна Македония това са Скопие, Куманово, Кратово, Велес, Моровизд, Щип, Радовиш, Просек, в Западна Македония са Охрид, Преспа, Битоля, Прилеп, Девол, Кичево, Дебър, Тетова, Призрен, в Южна Македония – Мъглен, Мелник, Сланик, Сервия, Воден, Бер, Костур, Струмица, Велбъжд (Кюстендил), Валовище, Сяр, Зъхна… Трябва да споменем и крепостите в Беломорска Македония – Гюмюрджина, Ксанти, Драма, Христопол, Кавала…

– Историците твърдят, че славяните не са оставили следи от подобно строителство…

– Археологичните изследвания на скопския професор археолог проф. Иван Микулчик на територията на Македония показват, че славяните, преминали през тази територия, не са оставили определени материални следи. За разлика от тях българите на кан Кубер са продължили традициите си, като започват строителство на нови каменни селища, които изграждат в Керамесийското поле (между Прилеп и Битоля). На първо място се изграждат крепостни стени около столичните градове, както и на такива със стратегическо значение.

– Коя е най-голямата българска крепост в Македония?

– От всички градове крепости най-мащабна е тази в гр. Охрид. Тя е изградена на двата хълма над езерото и води началото си от Античността и ранновизантийската епоха. Цитаделата на Охридската крепост е свързана с името на цар Самуил, който я обновил и основно реконструирал. Друга крепост, за която полага големи грижи, е Преспа, където са запазени останки от крепостни стени, построени на острова. Друг голям крепостен комплекс е построен при с. Ключ, в центъра на който се намира т.нар. Самуилова крепост.

– Кои градове в Македония през различните времена са били обявени за столица на България?

– Българските владетели са обявявали за столици различни градове в зависимост от военностратегическото положение на българската държава в дадения момент. При цар Роман българската столица е Скопие; при цар Самуил и Гаврил Радомир това са Охрид и Преспа; при цар Иван Владислав столица е Битоля.

– Царските резиденции по време на цар Самуил също се сменят няколко пъти…

– Отначало като управител на Видин Самуил създава такава в този град, след това като цар изгражда дворец в Охрид и накрая в Преспа.

– На територията на Македония и днес има много български църкви…

– Да, открити са редица раннохристиянски църкви и параклиси предимно в района на Овче поле, Долна и Средна Брегалница. След християнизацията на България започва строителство на църкви, параклиси и манастири и на територията на Македония. Най-голям е броят на построените църкви в районите на Охридското, Преспанското и Костурското езеро. При цар Борис I е построена черквата „Св. София” в Охрид, четирикон¬халната църква до с. Валюса (1080), Струмишко, кръстокуполната църква (1164) с голям осмостранен купол в с. Нерези, Скопско, скъсената куполна
базилика в с. Дреново, Кавадарско…

 От това време на остров Ахил са петте църкви „Св. Ахил”, „Св. Георги”, „Св. Богородица”, „12 апостоли”, „Св. Димитър”. В църквата „Св. Ахил” са погребани в каменни саркофази българските царе Самуил, Гаврил Радомир, Иван Владислав и
сръбският княз Йоан Владимир.

– Списъкът на българските църкви в Македония е дълъг – споменете най-известните…

– Българите продължават да строят християнски храмове и през  ХII век, от тогава датира  църквата „Св. Георги” (1191) в с. Курбиново, Ресенско, от ХIII век е „Св. Богородица Перилевлепта” – днешната „Св. Климент” в Охрид (1295), от  ХIV век в гр. Охрид са „Св. Богородица”, „Св. Никола”, „Св. Богородица Захълмска” (св. Заум), „Св. Йоан Канео”, „Св. Богородица Трое¬ручица” и много други. Важно е да отбележим, че в църквата на с. Герман е открит Самуиловият надпис от 993 г., поставен в памет на баща му Никола, майка Рипсимия и брат му Давид.

 

– Според вас коя черква е най-впечатляващата?

– Най-впечатляваща със своята архитектура е черквата „Св. София” в Охрид. Построена е по времето на цар Борис I. На южния край на Охридското езеро е построен манастирът „Св. Наум”. В почти всички градове и по-големи села в Македония са изградени черкви. Всичките са изрисувани предимно от местни зографи. През периода Х–XIV в. в днешна Македония са построени и десетки манастири, които са безценни реликви на българщината


Тази статия беше публикувана в Интервюта. Bookmark the link.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *