Защо в Европа е невъзможен дебат за нашествениците

 

 

В последно време страните от Централна Европа изясниха вижданията си за имиграцията. Жалко е, че ги смятат за варвари. В Западна Европа е невъзможен дебат за имиграцията, защото е допустимо само едно твърдение: моралното задължение, което имаме като хуманна култура, да приемем хората, които чукат на вратата ни, разсъждава френският философ Шантал Делсол в своя статия във “Фигаро”.

Поставянето под въпрос на това твърдение е политически некоректно.

Нашите управници, Макрон или Меркел, ограничават отварянето, само за да предотвратят възхода на популистките течения. Това, което липсва по най-тревожния и критичен въпрос след Втората световна война, е възможността за дебат.

Виктор Орбан говори за това на 16 юни, по повод годишнината от смъртта на Хелмут Кол. Той се позова  на един от най-важните символи в централноевропейската култура: защитата на християнския свят. Наистина в историята тези страни спряха варварските нашествия и поради географското си положение защитават Западна Европа. Орбан припомни това и подсказа, че благотворителността е  помощ за развитието, вместо отваряне на вратите.

Но западното мнение разговаря само със себе си и не обсъжда. То дори не знае какво е “защита на християнския свят” и не иска да знае, твърди Шантал Делсол.

Текстът на австрийския канцлер Курц, предложен на националните експерти от 28-те страни от ЕС, е аргументиран по различен начин. Но беше приет със същото възмущение и предразсъдъци, без никакъв опит за разбиране. Младият австрийски канцлер постави на масата друг аспект на въпроса. Не толкова за приема, колкото за начина на приемане. Пропорционално Австрия е приела повече мигранти, отколкото Франция. Не сме длъжни да го правим,  давайки на приетите цялата свобода да разрушат нашата култура. С други думи, приемът трябва да се извършва при строги изисквания, както става винаги, когато оказваме гостоприемство.

Какво видяхме впрочем през последните години?

Желание за широко отваряне на границите в Германия през 2015 г., затваряйки си очите за проблемите, които възникват, и нуждата да им обърнем внимание.

Имаше непрекъснати опити общественото мнение да бъде накарано да повярва, че мигрантите са лекари и университетски преподаватели, прогонени от диктатори. Управляващите се отнесоха с изумителна лекота към едно много сериозно събитие, каквото бяха изнасилванията в Кьолн. От доста време не е възможно да се говори за разликата между политически мигранти и икономически мигранти, а  самата идея за “подбор” веднага се сравнява с един зловещ спомен.

Искаме ли от бежанците да приемат културата на приемащата ги страна?

Без да се осмеляват открито да защитават мултикултурализма, управляващите ни не смеят да предприемат мерки за интеграция. Ислямо-левичарството, което се развива сред нашите елити, се превърна в експерт в популяризирането на приетите култури, в ущърб на нашата, без да иска да признае, че те се напът да я разрушат…

Разсъжденията на Курц бяха очернени, защото казват, че сред тези млади мигранти “мнозина са особено чувствителни към идеологии, враждебни на свободата, които проповядват насилие” и “многократно са имали сериозни проблеми да живеят в отворени общества”.

Критиката към бежанците се смята за неприемлива.

Бидейки жертви, те са напълно невинни, по силата на заобикалящото ни манихейство. Нещо повече, изричането на някакво обобщение за тях, е непоносимо, а този, който го прави, рискува да бъде обвинен в “амалгами” или “клишета”. С други думи, може да се говори само за индивиди: трябва да бъдем номиналисти.

Курц имаше дързостта да обобщава, описвайки културата на повечето от тези бежанци.

Да се каже, че на мюсюлманите им е по-трудно, отколкото на нас, да живеят в отворени общества, е нещо, което всеки знае и вижда. Но не бива да се казва, продължава Шантал Делсол.

Според Курц е нормално да се гарантира убежище само “за онези, които зачитат ценностите на ЕС и основните права и свободи”. Трябва да отворим вратата, но не сме длъжни да оставяме нашите гости да развалят културата ни. Истински хуманист е този, който е доброжелателен, приемайки реалността. Именно защо управляващите не я приеха, днес се сблъскват с толкова противници. Разсъжденията на Курц заслужават нещо повече от оплюване, изтъква френският политически философ.

От няколко седмици мантрата на европейските лидери и на част от медиите е, че няма мигрантска криза. Това е начин да отрекат реалността, за да не я погледнат в лицето. Реалният спад в броя на пристигащите през последната година с нищо не решава нашата неспособност да интегрираме пристигналите неотдавна, както и онези, които са дошли преди това и техните деца. Има нещо срамно в опита да ни накарат да повярваме, че критичната ситуация вече не съществува, сякаш ние, избирателите, сме мрачни идиоти.

Нямаме нужда от хленчещи управници с превръзка на очите. Имаме нужда от управници с отворени очи, способни да изискват в своето доброжелателство, заключава Шантал Делсол.

Превод от френски: Галя Дачкова

http://glasove.com/categories/komentari/news/zashto-v-evropa-e-nevyzmozhen-debat-za-imigraciyata

 

 

 

 

 

***

ЕИ - ислям


Тази статия беше публикувана в Анализи, Балканите днес, Новини от Македония и България. Bookmark the link.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *