Защо Радев говори такива неща? Липсата на политически опит вече не може да бъде оправдание.

Защо Радев говори такива неща? Липсата на политически опит вече не може да бъде оправдание.

 

В словото си за Деня на будителите президентът Румен Радев допусна най-малко три грешки: каза една неистина, обиди много българи и влезе в пълен синхрон с антиевропейската реторика, спонсорирана от Кремъл. Защо го прави?

 

Коментар от Иван Бедров:

„И наистина будителят не е интелектуалец по европейски образец, това е наша, българска духовна категория“. Тези думи на президента Румен Радев стреснаха много хора. Едни реагираха, други се обидиха. Изречението е част от речта на държавния глава за Деня на народните будители, който България отбелязва на 1 ноември. Подобни слова са традиционно скучни и затова рядко правят впечатление. Но това противопоставяне на българския стремеж от втората половина на 19 век за изграждане на образована и развита национална държава срещу европейската идея изобщо, бе веднага забелязано. И бе разчетено като гаф.

Изказването на Румен Радев е неуместно най-малко по три причини. Първо, казаното от него не е истина. Второ, то обижда много българи, чиито житейски усилия са свързани с приобщаването на България към Европа, а не с разграничаването. Трето, подобно конфронтационно изказване е не просто в синхрон с мощната антиевропейска реторика, която режимът на Путин спонсорира, а даже я усилва. Затова за президента Радев ще бъде най-добре, ако оттук нататък чете по-внимателно какво са му подготвили, за да избягва ситуации като цитираната.

Будителите еднозначно са европейци

Будителите са онези българи, които в годините преди Освобождението работят за постигането на независима и свободна България, изградена точно по европейски образец. Представителната демокрация, равенството пред закона, светската държава са все явления, които будителите са „докоснали“ при пътуванията си в Европа или от книгите на европейските просветители. Републиката, за която говори Левски, не е някакво самобитно изобретение, родило се в будните градчета на територията на Османската империя. И вместо президентът да използва високата си трибуна, за да напомня на българите, че винаги са били европейци и част от най-напредналата цивилизация, той залага на противопоставянето между будителите и Европа.

Впрочем, „европейският образец“ не е единствената конфронтация с европейското в това слово. Говорейки за малкото пари, които държавата отделя за наука, Радев каза и това: „И някак си аз не приемам, че трябва да дойдат еврокомисари, както се случва напоследък, и да ни кажат, че 0.2% от БВП за наука и за научни изследвания са крайно недостатъчни. И ни дават дори конкретни цифри – поне 10 пъти повече“. Неприкритото раздразнение от съветите на еврокомисарите е подчертано в следващото изречение, което завършва с думите: „указанията, които ни се дават отвън“. Така че противопоставянето срещу Европа изглежда като умишлено заложен ефект в тази реч. А точно в този случай е излишно – с какво са му виновни на Радев еврокомисарите, когато просто констатират реален проблем в България? Нима не е чел поредицата от социологически проучвания, които показват не само много по-високото доверие към „онези в Брюксел“, но и очакването на българите те да правят точно това – от време на време „да вкарват в пътя“ нашите политици.

Защо говори така?

С тези си думи президентът Румен Радев обиди значителна част от българите. Онази част, която свързва последните две-три десетилетия от живота си с последователните усилия за приобщаването на България към Европа. Едни са се занимавали с политика, други са гласували за тези усилия, трети са излизали на улицата, когато някой е искал да отклони страната от този път на развитие. Това е огромна част от българския народ – и точно тази част има непризнатата заслуга за това, че днес България е част от Европейския съюз. Защото почти всяка година бяхме пред избор – и българските граждани имаха пълната свобода да изберат различна посока. Но ден след ден, вот след вот, тази част от българския народ продължаваше да върви към Европа. А можеше да бъде различно. Можеше да се предадат, можеше да спечелят другите. Нека погледнем какво е днес в Македония например, за да сравним.

С подобни изказвания Румен Радев рискува да се самообяви за антиевропейския политик на България. Пък и не спира да се „старае“ – да си спомним само как отиде в Полша, откъдето поиска ЕС да свали санкциите срещу Русия. Или по-точно – срещу високопоставените лица, участвали в незаконното анексиране на Крим. Да отидеш точно в Полша и да кажеш точно това?!

Разбира се, съществува възможността президентът изобщо да не е искал да говори срещу Европа. Но който е подготвял словото му за Деня на будителите, определено е искал. Възможно ли е обаче Радев да не се е досетил, че думите му могат да бъдат разчетени така? Липсата на политически опит вече не може да бъде оправдание. Минаха десет месеца все пак.

 

http://www.dw.com/bg/защо-радев-говори-такива-неща/a-41219575

 

 

 

***

Президент - БСП


Тази статия беше публикувана в Новини от Македония и България. Bookmark the link.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *