Новата Френска Революция – Белият бунт на „жълтите жилетки“

Целият свят в момента е обърнал поглед към случващото се във Франция. Неспособни да се справят с протестната вълна на „жълтите жилетки“, все по-непопулярните френски власти обмислят въвеждането на извънредно положение. Но зад вестникарските заглавия и повърхностните оценки трябва да се търсят по-дълбоките, фундаментални причини за появата на това неочаквано протестно движение.

Непосредствените причини за феномена „жълти жилетки“

Непосредствена причина за гнева, който доведе до възникването на движението „Жълти жилетки“, стана въвеждането на серия от драстични мерки срещу шофьорите през 2018 г.:

– ограничаване на скоростта на движение по всички пътища на страната до 80 км/ч под предлог, че така се осигурява безопасност на пътното движение (въпреки, че според проучванията това дава обратен ефект) и драстично увеличаване на глобите за превишаване на скоростта

– радикално завишаване на изискванията за технически преглед на автомобилите (на всеки 2 години), което неизбежно ще принуди много от собствениците на стари коли да се откажат от тях

– затягане на мерките за борба със замърсяването на въздуха, които забраняват използването на „остарели“ транспортни средства в големите градове.

– рязко повишение на цените на горивата с екологична цел, особено на дизеловото гориво, въпреки че традиционно във Франция дизелът е по-евтин от бензина и при положение, че техническото оборудване за дизелови автомобили е много широко разпространено

На за разбирането на феномена „жълти жилетки“ трябва внимателно да бъдат анализирани социологическите фактори във Франция, свързани с предлаганите реформи.

Основен потърпевш е френската средна класа: особености на френската география

Любопитно е да се отбележи, че докато във Франция протича ускорен процес по „заместване“ на французите с неевропейски имигранти, „жълтите жилетки“ са предимно бели хора. Защо?

Отговорът е свързан с разбирането на сериозната еволюция на френското общество и икономика. През последните десетилетия Франция преживява упадък на промишлеността, докато работните места в третия сектор (сферата на услугите) увеличават дела си. Промишленото производство е равномерно разпределено по цялата територия на страната, а работниците от третия сектор, по правило, живеят в големите градове.

Затова феноменът на глобализацията, обхванал целия свят, проникна особено бързо във Франция заради краха на промишлеността. Впрочем, този процес придоби най-голям размах в Германия.

Това доведе до интересно географско разпределение на следните групи от населението:

– икономически най-състоятелните слоеве могат да си позволят да живеят в центровете на големите градове

– предградията все по-често са неселени от неевропейски мигранти, а част от коренните жители напускат тези райони (това явление е известно като white flight)

– средната класа и коренните жители са принудени да живеят на 20,30, 40 и повече километра от местоработата си, която най-често се намира в големите градове и често са принудени да пътуват дотам с автомобил (поради недостъпност или несигурност на обществения транспорт). Именно затова тези категории са зависими в най-голяма степен от преките и косвени данъци на автомобилите.

Още едно глобално явление: приватизацията на френското национално наследство

Франция се сблъска с още едно глобално явление, особено характерно за  посткомунистическите страни: приватизацията (да не кажем разграбването) на националното наследство. Вината за това трябва да се търси в принципите на свободната конкуренция, поощрявани от либералната логика на Европейския съюз. Във Франция този феномен се усеща по-силно, отколкото в другите западноевропейски страни, доколкото Франция има установени традиции в областта на държавния икономически интервенционизъм в стратегически сектори.

През последните години бяха приватизирани части (при това печеливши) от това национално наследство, в т. ч. мрежата от автомагистрали във Франция, която е една от най-развитите в света. Нещо повече – те бяха приватизирани в средата на 2000 г., когато броят на автомобилите рязко нарастна, а с него и печалбата.

През последните години най-големите френски компании бяха напълно или частично изкупени от чуждестранни компании, като например „Алстом“ (която произвежда скоростните влакове TGV).

Еманюел Макрон не е инициатор на този процес, но го подкрепя: като, например, продажбата на летища или пристанища на чуждестранни инвеститори.

Даже хората да не разбират докрай тези сложни явления, те изпитват смътното, но осезаемо усещане за разпад на това, което навремето превърна Франция в икономическа сила, и постепенно започват да осъзнават либералната логика за „приватизация на печалбата и национализация на дълговете“.

Къде са опозиционните политически партии?

Защо взривяването на социалния мир след драстичния скок на автомобилните данъци не бе предотвратено от политическата опозиция?

За да разберем това, следва да имаме предвид, че избирането на Еманюел Макрон за президент през 2017 г. съществено промени френската политическа игра.

Действително, в продължение на половин век френският политически живот се характеризираше с редуването във властта на „левите“ (представлявани след 1971 г. от Социалистическата партия, която постепенно измести комунистите) и „десните“ (чиито две течения понякога се конкурират, но работят заедно: десноцентристите, въплъщавани от Съюза за френска демокрация на президента Валери Жискар Д’Естен и десните от Съюза за Републиката на Жак Ширак, който впоследствие се трансформира в Съюз за народно движение ( (UMP) и „Републиканците“ (LR) на Саркози).

Поради тази причина „левите“ и „десните“ постепенно престанаха да бъдат истински „леви“ (с прегръщането на икономическия либерализъм, отказа от борба за социални права и замяната й с борба в защита на мигрантите и ЛГБТ) и истински „десни“ (с подкрепата си за масовата имиграция, загърбването на моралните и социални битки и отказ от национален суверенитет)

В резултат на това отслабване на левицата и десницата, през 2017 г. Еманюел Макрон (с огромната подкрепа на медиите) спечели изборите на първи тур с гласовете на „псевдолевите“ и „псевдодесните“, сиреч на истинските либерални ценристи. На втория тур опозиционният фронт, сформиран около Марин Льо Пен (която загуби срещу Макрон), улесни победата на Макрон с 66% от гласовете.

Като последствие от избирането на Макрон бяха силно отслабени двете традиционни партии, участвали активно в политическия живот на страната през последния половин век:

– Партията на социалистите почти изчезна и едва ли ще събере и 5% на предстоящите европейски избори

– Републиканците също бяха отслабени след провала на техния кандидат Франсоа Фийон на президентските избори през 2017 г. и техният електорат в момента се състои основно от пенсионери (според проучване на общественото мнение само 2% от избирателите им са под 30 години).

Ситуацията се утежнява и от двете „крайни“ опозиционни партии – радикалното ляво крило на Жан-Люк Меланшон и Националния фронт (сега Национално обединение) на Марин Льо Пен. Въпреки високите им изборни резултати обаче те си остават маргинални и не са в състояние да спечелят 50% от гласовете на избирателите на втори тур на президентските избори.

Колкото до синдикатите, те сякаш отдавна не представляват трудещите се (много малък процент от работниците членуват в синдикати) и като цяло представителността им е силно ограничена, особено в частния сектор (не бива да забравяме, че във Франция държавата все още има съществен дял в националната икономика). Въстаналите „жълти жилетки“ по принцип смятат профсъюзите за твърде близки до властта и недостатъчно представителни (в началото дори синдикатите посрещнаха враждебно движението на „жълтите жилетки“, след като разбраха, че не могат да го контролират).

От цялата ситуация става ясно, че гневната средна класа не се идентифицира нито с опозиционните партии, нито със синдикатите, което обяснява спонтанния и твърде хаотичен характер на протестното движение.

Какви ще са последиците за френската и европейска политика?

Вътрешнополитическото напрежение през последните месеци от управлението на Макрон рязко се покачи. Хората още не могат да простят на държавния глава гафа от юни тази година, когато покани в Елисейския дворец транссексуални певци за Празника на музиката.

Впрочем, това, което сериозно отслаби позициите на Макрон, беше аферата с Александър Бенала, която гръмна през юли 2018 г. Става дума за скандала с президентския телохранител, заснет да упражнява насилие над „леви“ демонстранти. Случаят бе раздухан в пресата през юли, малко след победата на Франция на световното първенство по футбол, която по принцип можеше да донесе точки на Макрон.

От юли до септември 2018 г. медиите (до този момент изцяло благосклонни към Макрон) не спряха да говорят за аферата „Бенала“. Извън вицовете и свободните разсъждения по случая, големият въпрос, който и досега остава без отговор, е защо така внезапно големите френски медии се обърнаха срещу Макрон, когото преди подкрепяха?

Според някои анализатори френската власт умишлено допуска хаос и насилие по време на протестите, за да дискредитира „жълтите жилетки“. Френското правителство побърза да обвини „крайната десница“ за безедиците (което прилича на умишлен опит за опростяване на сложната картина, доколкото съставът на протестиращите е крайно разнороден).

Ако анализът им е верен, защо властите да не оставят нещата такива, каквито са? Възможно е стратегията им да цели да дискредитира медийно протеста, за да сплоти около правителството лагера на „прогресивните либерали“ и да извади отсреща Националното обединение на Льо Пен, след което да се повтори сценарият от 2017 г.: „Или ние, или хаосът на крайно десните“.

Ако наистина това е стратегията на властта, трудно може да се прогнозира доколко е печеливша, предвид обществената неприязън към Еманюел Макрон: рейтингът му в момента е по-нисък и от този на предшественика му Франсоа Оланд, смятан за най-непопулярния президент на Петата република, поради което дори не посмя да се кандидатира на последните президентски избори (нещо нечувано за френската политика!)

И още нещо – сриването на Макрон във вътрешнополитически план съвпада с проблемите на Ангела Меркел в Германия. А отслабването на двамата основни играчи в Европейския съюз (на фона на Брекзит) може да благоприятства засилването на другите полюси в ЕС, особено този на „бунтарски“ настроените страни от Централна Европа, които разчитат на сигурни мнозинства, за разлика от правителствата на Франция и Германия.

Превод: Гласове

http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/beliyat-bunt-na-zhyltite-zhiletki?fbclid=IwAR1vumrayzsqdvENDXEB8lu9J5GPdVj08Vj43qdnLQhxxDbz0FthhAoHhx0

Източник: https://www.geopolitica.ru/article/dvizhenie-zheltye-zhilety-vo-francii-taynaya-strategiya-makrona

 

 

 

***

0000000 - Жълтите жилетки

Публикувано в Анализи, Балканите днес, Новини от Македония и България | Вашият коментар

Баневи са отвличаща маневра на Цацаров тъй като самият той е под лупа в САЩ по делото Магнитски

 

 

Илиян Василев за схемата „Баневи“ и Магнитски

Баневи са отвличаща маневра на Цацаров, защото трябва да покаже някакви резултати както и за да може публиката у нас да се екзалтира от ТВ репортажите със задържаните Баневи – богаташи и да потуши недоволство и неудовлетворение. Също да покаже нещо за пред чуждите партньори, защото го „разглеждат“ под лупа в САЩ по делото Магнитски.

Но искам да предупредя тези, които изпадат в оргазъм гледайки Баневи зад решетките.

Първо, основната цел на тази операция е да им вземат парите и имотите, но не за да влязат в хазната /тоест ние с вас да имаме полза/, а да бъдат преразпределени по модела КТБ към „правилните джобове“, включително прокурорски. Ако остане нещо и съдии могат да се възползват, но е рядкост. 

Схемата не е сложна – натиск, тормоз, арест, блокиране на имущество докато се съгласят на сделка. Спецпрокурорите са бизнесмени, затова пускат напред версията за бомбастичния милиард /както бяха направили с двестате милиона на Цветан Василев в чувалите – които, разбира се, оказаха се фейк/ и започват „преговорите“ докато Баневи кандисат да се разделят със значителна част от имуществото си. Следват по-малки присъди.

Ако мислите, че на Цацаров и Гешев им пука за резила, който ще си навлекат следващите прокурори от спукването на балона на първоначалните обвинения – дълбоко грешите. Кеш енд кери – публиката ще забрави и утре пак ще пуснат някаква бомбастична операция с арестуван или обвинен олигарх.

Второ, нарочно пускат темата с приватизацията, защото това е единствената „плоча“, която ГЕРБ – като отсъстваща от тази тема, могат да пуснат пред избори, т.е. гранд корупцията и далаверите са функция на приватизацията и несправедливостта е там, а не днес.

А това, че пуснаха напред „свидетел“ сина на Банев от предишен брак, само говори за безпредела на низост. Може и момчето да е било ощетено, но да използваш семейни истории е ниска топка. Милиардите ще станат милиони, след това стотици хиляди, хиляди и накрая ще се вспихнат.

Реалният проблем е, че Баневи са лоши и посредствени бизнесмени, които живеят и работят във време на посредствени политици – и двете групи се борят за богатство без труд и умения.

https://liberta.bg/%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B2-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%85%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8-%D0%B8-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8?fbclid=IwAR2ftYLCOKvBLdIcsfMDmVOxnU8_RKDHHKearoMVXTAxtsq3-3D4IKsExME

 

 

 

 

***4 Закон

4 Закон

Публикувано в Анализи, Новини от Македония и България | Вашият коментар

Калина Андролова: Това е огромно разочарование, един дърдорещ нещастник; лесно манипулируем от неквалифициран персонал и лични обвързаности.

калина-андролова-румен-радев-300x169[1]

Калина А.:Радев е огромно разочарование, няма сила и компетентности да бъде водач

Интервюто на президента Радев за „Панорама”  по БНТ предизвика полярни коментари. Докато за Богомил Бонев настоящият президент е единственият истински такъв, журналистката Калина Андролова е на обратното мнение.

Това е един дърдорещ нещастник, нищо повече. Нагледахме се на дърдорещи, нищоправещи политици. Този не е по-различен от всички останали. По-опасен е, защото се опитва да гради илюзията, че уж е различен. Слаб политик, лесно манипулируем от неквалифициран персонал и лични обвързаности, тотално некомпетентен в политическите бездни. За България не е достатъчно да има „нормален“ президент, трябваше да има силен президент. Нормален у нас, означава нищожен, тъй като сме свикнали с нищожествата в политическата сфера. Имаше друг избор. И има друг избор. Но няма ум и сила, за да направи този избор. Няма нито сила, нито визия да води стадото.
Остатъкът от мандата му ще мине точно така, както и досега, в нищоправене и дърдорене на общоизвестни неща. Това е голямата загуба от този персонаж. Точно си помислих, че сме улучили най-после нещо добро за България, и разочарованието беше убийствено. Голяма грешка! Никога няма да си простя тази мащабна заблуда.
Не е трудно да се види, че нищо не излиза от този президент. Не го превръщайте в борец и флагман срещу „мутрите“, защото просто не е. Липсата му на политическа компетентност има опасност да го превърне в герой. Направо умирам от смях. Да приемаш политическите слабости на Радев за смелост е просто смешно. Радев е един много объркан „политик“. Някои от истините, които казва, са пропускливост от неразбиране. Той не е истински боец и никога няма да бъде.
Големият проблем, драги, е че очаквахме от Радев нещо силно, а той се оказа чехльо, не разбираш ли?! За ГЕРБ всички знаем всичко. ГЕРБ се подиграват на Радев и използват липсата му на политически умения, за да го правят смешен. От това враговете на ГЕРБ правят заключения, че Радев е герой. Това е политическата ситуация в момента. Е, аз не мисля, че Радев с дърдоренето си ще пречупи ГЕРБ.
Президентът няма стратегия и я кара по инерция. Нали не очаквате от мен тук да ви напиша една евентуална политическа стратегия за поведението и действията на Радев?! Това, което се вижда е, че от него няма да излезе нещо голямо.
Има потенциал за изпълнител, признавам си. Но няма потенциал за политически концептуалист. Съгласна съм, че един човек не може да е всичко. Зад великите фигури винаги стоят добри организатори и таланти. Но у великите фигури се открива поне воля за действия. Когато имаш воля за действия и усет за политически пробив, когато си реформатор – това се вижда. Тоест, това че президентът е обграден от некомпетентност, не го извинява. Той самият избира това. Няма достатъчно политически талант за силен държавник, който ще реформира тази държава – не от гледна точка на правомощията си, а заради структуриран умно авторитет.
 Радев можеше да бъде нещо много по-добро, но уви, ще бъде нещо съвсем обикновено… и нищо в държавата няма да се промени. Скатавка. Той никога няма да бъде силен център на властта, няма стратегия за такова позициониране…
Калина Андролова  (коментарът е публикуван в социалната мрежа)
Редактор: Георги Николов

https://mejdu-redovete.com/%d0%ba%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b5%d0%b2-%d0%b5-%d0%be%d0%b3%d1%80%d0%be%d0%bc%d0%bd%d0%be-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d1%87%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8

 

 

 

***

 

Публикувано в Анализи, Балканите днес, Новини от Македония и България | Вашият коментар

БЛАГОТВОРИТЕЛЕН КОНЦЕРТ

Българска академия на науките и изкуствата организира

БЛАГОТВОРИТЕЛЕН КОНЦЕРТ

за подпомагане на дейността ѝ

В ПРОГРАМАТА УЧАСТВАТ:

Академик ВАЛЕНТИН СТАМОВ – пиано

ИВАН НЕНКОВ – вокал и китара

ГЕОРГИ АТАНАСОВ – вокал и китара

Дописен член АННА МАРИЯ ПЕТРОВА-ГЮЗЕЛЕВА – поезия

Член наблюдател ЛЮБОВ УРИШОВА – цигулка

Концертът ще се състои на 10 декември 2018 г. от 18:30 ч.

зала „София”, Български Червен кръст,

бул. „Джеймс Баучър“ № 76, София

timthumbK0KXX8AV

Публикувано в Борци за българщина в Македония, Новини от Македония и България | Вашият коментар

Умните българи емигрираха, за останалите – тест който колко е непоправимо увреден

Ние, българите, официално и категорично сме обявени за най-бедната, най-болната, най-престъпната, най-корумпираната и най-бързо намаляваща нация

Националният генофонд е непоправимо увреден.

Над 2,5 милиона умни и почтени млади българи емигрираха, изнасяйки навън гените и поколенията си.

Те избягаха заради крадливата власт на БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ГЕРБ, ОП и др., всичките доминирани от БКП и ДС.

Ние, българите, официално и категорично сме обявени от редица обективни международни институции за най-бедната, най-болната, най-престъпната, най-корумпираната, най-покварената, най-простата, най-нещастната и най-бързо намаляваща нация, която е световен шампион по смъртност и изчезване.

Повечето от живеещите в България хора не са в добро соматично и психично здраве. Твърде много са хората с психични увреждания и отклонения.

С настоящия тест може да проверите дали и вие не попадате в групата на хората с най-тежка форма на олигофрения, в групата на идиотите.

Тази група, както вероятно знаете, е основната причина България да е това, което е.

Отговорете с “Да” или с “Не” на следните 33 въпроса, и си записвайте отговорите на листче, за да преброите после броя им.

1.) Гледате ли сутрешни ТВ предавания на БНТ, бТВ, Нова ТВ? 2.) Гласувахте ли за някоя от партиите ГЕРБ, БСП, ДПС и ОП? 3.) Харесвате ли Н. Пр. Бойко Методиев Борисов от с. Банкя? 4.) Харесвате ли Корнелия от с. Крушовица? 5.) Ходили ли сте на концерт на Слави Учиндолеца, Софи Маринова и Милко Калайджиев? 6.) Чели ли сте поне една книга на Митю Бербатов, на д-р Стоичков, на Митю Крика и на Венета Райкова? 7.) Считате ли Цецка от Плевен за сексуален идол? 8.) Гледате ли дядото Юлиан Вучков? 9.) Данито Барниръбъла ли е най-интелигентният мъж на България? 10.) Доволни ли сте от вдигането на цените на бензина? 11.) Доволни ли сте от вдигането на данъците на старите коли? 12.) Искате ли цените на винетките да станат по-високи? 13.) Доволни ли сте от увеличението на пенсиите с 39 стотинки? 14.) Искате ли да се увеличи държавната администрация в София от 433 000 на 800 000 души? 15.) Съгласни ли сте депутатите да получават поне още 15 000 лева повече месечно? 16.) Мислите ли, че Баце, Цацито, Шиши и Домуса не играят белот на пари в с. Банкя? 17.) Титанът на мисълта Цецо Могадавикажа трябва ли да получи Нобелова награда? 18.) Баце ли ще оправи България, Балканите, Европа, Африка, планетата Земя и Вселената? 19.) Нали е вярно, че агент Иван въобще не краде нито от паспорти, нито от нищо? 20.) Считате ли, че работата на Парламента не е лобистка, а от нея има някаква обществена полза? 21.) Кирето Добрев Митничарчето и Румен Гечев (агент Економов) трябва ли непременно да станат министри? 22.) Нали най-възпитаният, най-културният и най-образованият човек в България е Веждю? 23.) Трябва ли Баце да отиде в Атлантида, и може ли да я извади? 24.) Цацито ще подгони ли гербаджиите и олигарсите, които крадат? 25.) Съдът ще осъди ли поне един политик? 26.) Убеден/а сте, че любовницата Му няма къща в Барселона, нали? 27.) Вярно ли е, че гербаджиите са умни и честни, и въобще не крадат? 28.) Вярвате ли, че кражбите и комисионите при европейските проекти и при обществените поръчки са по-малко от 70% от стойностите им? 29.) Липсва ли ви Фидосова? 30.) Безвъзмездното ползване на имущество от стотици гербаджии-софиянци, предоставено от олигарси, е социално справедливо и помага за просперитета на България, нали? 31.) Вие сте доволен/а от здравеопазването, образованието, културата, спорта и социалните дейности? 32.) Убеден/а ли сте, че България няма да стане циганска държава и българите няма никога да изчезнат? 33.) Сигурен/а ли сте, че не сте идиот?

Сега пребройте отговорите “Да”. Според броя им, вижте какъв сте. – при 1 “Да” Вие сте идиот; – при 2 “Да” Вие сте голям идиот; – при 3 и повече “Да” Вие сте кръгъл идиот. – Ако нямате нито едно “Да”, а имате точно 30 “Не”, това означава: а.) че не сте идиот; б.) но възниква въпрос, защо още сте в България; в.) и още един въпрос, защо спите; г.) т.т. “б” и “в” поставят под голямо съмнение т. “а”.

Ясно?

Акад. Петър Иванов, Фейсбук

Акад. Петър Иванов е директор на Демографския институт към Българската академия за наука и изкуства (БАНИ)

https://bultimes.com/%d0%9d%d0%b8%d0%b5-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%be-%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b5%d0%b3%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%87%d0%bd/

 

 

 

 

***

migrant-1024x768[1] akad[1]

Публикувано в Новини от Македония и България | Вашият коментар

Защо чекистът винаги надпива разузнавача от ЦРУ. Алкохолът – оръжие на специалните служби

Сред качествата на разузнавача освен хладнокръвие, езици и владеене на оръжие влиза и умението да пие, без да се напива. Защото трезвият специален агент винаги ще предизвика подозрение.

Трябва да се пие

На разговора с алкохол разузнавачът възлага големи надежди. В такава неформална обстановка опонентът може да се разговори, да се извлече от него нужната информация или да се принуди да действа по определен начин. Важно е събеседникът винаги да е по-пиян от агента. Ако ролите се сменят, това означава опасност от разобличаване. Съветските и руските резиденти, които пиели умерено, по правило развивали отлична кариера. Тук трябва да се споменат имената на Леонид Шебаршин и Вячеслав Трубников, които навремето оглавявали съответно съветското и руското външно разузнаване. Според разузнавачи това се отнася и до днешния шеф на Службата за външно разузнаване – Михаил Фрадков. Бившият резидент полковникът от резерва Алексей Иванов твърди, че въобще не съществуват непиещи разузнавачи по принцип, но отбелязва, че добрите разузнавачи пият само в случай на оперативна необходимост. Леонид Шебаршин давал пример съветски резидент, който работел в Пакистан и не пиел. Може би затова нещата му вървели зле. За цялата си служба той не направил нито едно вербуване. „Трезвеникът“ бил върнат в родината, а на неговото място изпратили „пиещ“ чекист. За кратко той успял да завърже отношения на практика с всички пакистански генерали. Шебаршин обичал да повтаря, че „длъжността на оперативния работник в резидентурата трябва да се преименува в „аперативен“.

Няма победители

Как стоят нещата в чуждестранните специални служби? Те също използват алкохол като едно от средствата за оперативна работа. Но не можели да се мерят в това направление с руските чекисти. Някъде във времето преди залеза на Съветската империя служители на ЦРУ и ФБР разработвали един съветски разузнавач, който в миналото бил професионален волейболист, майстор на спорта в „Динамо“. Той търсел кандидатури за вербуване. Техните интереси съвпаднали в американския щат Вашингтон, в ресторант на река Потомак. Американците дълго и неуспешно се опитвали да напият своята жертва. Пиели дълго, чаша след чаша, но съветският разузнавач излязъл от ситуацията победител. Достатъчно пияни американците минали критичната черта и един от тях разказал за целта на мисията им. Тези разговори били чути от намиращите се в залата служители на Аналитичния департамент в ЦРУ; на следващия ден ръководството вече знаело за случилото се. Последвало незабавно наказание. Провинилият се агент бил изпратен в резидентурата на Джоджтаун, столицата на Република Гайан. Не го уволнили, защото подготовката на резиденти струвала скъпо на ЦРУ. Съветският агент също бил наказан. Първо началството го изпратило в Куба, а там той бил арестуван за несанкционирания контакт с агентите на ЦРУ. Не могли да докажат, че е шпионирал в полза на САЩ, но бил уволнен от органите.

Главното е методиката

След скандала на река Потомак в ЦРУ разработили инструкция за агенти, която обяснявала как грамотно да бъде напит колега от КГБ, за да се извлече от него секретна информация. Главният принцип на успеха били правилните тостове, на които руският разузнавач не можел да не поддържа. В инструкцията се давал съвет да не се правят опити да се надпият чекистите, защото все едно това е невъзможно. Подобни проблеми съществували и в израелската служба МОСАД през 60-те години. По това време в Израел фактически липсвала култура в употребата на алкохол и затова за начинаещите агенти решили да организират специални курсове. Обучавали ги на основите на дегустацията, на съвместимостта на алкохолните напитки и храните, в какви количества и в каква последователност трябва да се употребява една или друга напитка. Бъдещите агенти на МОСАД били тествани на специален банкет. Някои неща чуждите специални служби възприели от Русия. Едно от тях били легендарните таблетки на КГБ, които пречели на бързото напиване. Днес препаратът «RU-21» се произвежда от компанията Spirit Sciences, базирана в Калифорния. Американците твърдят, че започнали да го разработват след Втората световна война, но Русия отрича участието си в разработването му. По думите на производителите «RU-21» потиска изработването на фермент в организма, който превръща алкохола в ацеталдехид – отрова, която разрушава тъканите. Тази вълшебна таблетка не само дава възможност човек да се напие за удоволствие, но и защитава от махмурлук.

Тарас Репин Издателство PACПEP

https://bultimes.com/%d0%90%d0%bb%d0%ba%d0%be%d1%85%d0%be%d0%bb%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d1%81%d0%bf%d0%b5%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%81%d0%bb%d1%83%d0%b6%d0%b1%d0%b8-%d0%97%d0%b0%d1%89%d0%be-%d1%87/

 

 

 

 

***

00 - меркел 2

Публикувано в Анализи, Дискусии, Новини от Македония и България | Вашият коментар

Задава се три пъти по-мощна световна криза

 

През 1992 година Стенли Фримън Дръкънмилър заедно със своя партньор, приятел и колега Джордж Сорос извършиха най-успешната „спекулативна атака“ на ХХ век.

Според израза на финансовите медии този дует финансисти, ръководили фонда „Куантум“, атакуваха Банката на Англия и за няколко дни спечелиха близо милиард лири от обезценяването на британската валута.

По-късно пътят на Дръкънмилър, който обичал тишината и предпочитал винаги да е в сянка, и пътят на Сорос, който винаги е демонстрирал желанието си открито да се занимава със световна политика, рязко се разминали. И двамата спекуланти обаче се превърнаха в легенди във финансовия свят, защото успяха да унижат най-старата централна банка на Запада, пише РИА „Новости“.

Наскоро тайнственият и необщителен партньор на Сорос реши да даде първото за много години голямо интервю. От разговора се разбира, че той няма добри новини за световната икономика и има много лошо отношение към Доналд Тръмп. Най-важното в интервюто обаче е неочакваното признание на Дръкънмилър, че семената на новата глобална икономическа криза не само са посети, но скоро и ще поникнат. „Ние взехме причините за миналата криза и ги утроихме“, признава Дръкънмилър. Той обаче не уточнява кого има предвид под „ние“.

Всъщност прочутият спекулант има готов списък на онези, които, според него, са виновни за бъдещата криза. Дръкънмилър е убеден, че за всичко са виновни именно политическите и монетарните власти на САЩ (за последните десет години) и никой друг.

Позицията на американския милиардер е оформена не като предупреждение, а като присъда. Той обвинява американските политици и ръководителите на американския Федерален резерв, че те в известна степен са „изопачили капитализма“, който не може нормално да работи при близо нулеви процентни ставки, и именно това изопачаване е направило следващата криза не просто неизбежна, но и далеч по-мащабна от тази през 2008-2009 години.

Милиардерът подчертава, че опитите да се решат с помощта на нови кредити проблемите, предизвикани от старите дългове, са обречени на провал. Нещо повече – той заявява, че освен икономическите въпроси, той е разтревожен от екстремното ниво на социалното неравенство, предизвикано от американската икономическа политика. „Най-голям ускорител на социалното неравенство стана програмата за количествено смекчаване (програмата на Федералния резерв, в рамките на която банките и банкерите бяха спасени от фалит за сметка на държавната хазна – бел. РИА „Новости“), тук няма какво да се спори“, смята Дръкънмилър.

И веднага посочва втората причина за предстоящия социален взрив – интернет, „който транслира информацията за разрива между нивата на живот“ на всички жители на планетата. Като пример милиардерът дава собственика на компанията „Амазон“ Джеф Безос. „През последните дни имаше десетки статии за това, че състоянието на Безос е над 150 милиарда долара. Как ще погледне на това обикновеният човек?!“

Въпреки че интервюто на Дръкънмилър е публикувано на сравнително слабо известната интерент телевизия „Риал вижън“, тезата му се разпространи сред световните финансови медии със скоростта на горски пожар.

Проблемът е в това, че все по-трудно става да се обявяват пророците на приближаващата криза за глупаци, фанатици и конспиролози. Когато за наближаващата криза и социален взрив говорят авторитетни финансисти, е хубаво да се вслушаме в думите им. Нещо повече, журналистите от агенция Блумбърг, които са анализирали интервюто на Дръкънмилър, подчертават, че той далеч не е първият, който обръща внимание на предстоящите трудности за глобалната икономика. През последните месеци едновременно няколко мними влиятелни личности на Уолстрийт се изказаха по темата и представиха не по-малко мрачни прогнози.

Кенет Корделе Грифин, милиардер и мениджър на гигантския хедж фонд Citadel Investment Group, наскоро предупреди, че прекалено големите дългове ще станат „семена“ на бъдещото падение на икономиката. Citadel е компания, известна с участието си на всички финансови пазари и с колосалните си доходи. А под управлението на самия Грифин е капитал, равен на БВП на такива страни като Латвия или Парагвай. Такива големи играчи никога не правят непремислени изказвания, тъй като грешките, направени публично, влияят прекалено негативно на бизнеса им.

През юни тази година към списъка на пророците на кризата се добави още един милиардер, финансист и математик Джефри Гъндлах, който е собственик на инвестиционния фонд DoubleLine Capital. Той смята, че отправна точка на следващата криза ще е прекалено големият дълг. Гъндлах обръща особено внимание на това, че дефицитът в американския бюджет и американският държавен дълг се увеличават на фона на увеличаващите се доларови лихвени проценти и всичко това може да доведе до „фискални трудности“ за Вашингтон.

Би било грешка обаче да се смята, че прогнозиране на кризата е прерогатив само за милиардерите финансисти. Предчувствието, че след „кредитния банкет“ ще последва кризисен икономически махмурлук се появяват и в много финансови медии. „Гответе се за следващата финансова криза“, с такова заглавие влиятелният „Уолстрийт джърнъл“ зарадва читателите си на юбилея от банкрута на банката „Лемън брадърс“, с който започна кризата през 2008-а. „Начините за решаване на проблемите след 2008 г. натрупаха още повече дългове“, твърди колумнистът на най-влиятелното икономическо издание в САЩ.

А освен това съществува категория участници на финансовите пазари, които не могат публично да говорят за приближаващи кризи, но които чисто служебно са длъжни да се готвят за тези кризи и да предприемат за защита от тях конкретни мерки. Това са централните банки и западните анализатори още сега отбелязват прекалено активното увеличаване на златните резерви на Русия, Китай, Индия и други страни. Дори полската Централна банка при положение, че страната не е заплашена от каквито и да било санкции от страна на САЩ и съпътстващите ги политически рискове, изведнъж започна да купува злато, за първи път от няколко десетилетия.

Положението малко напомня „Титаник“: на палубата свири оркестърът и пътниците все още се веселят, въпреки че срещата с айсберга вече е неизбежна. В същото време най-прозорливите вече спускат на вода лодките и се бият за място в тях. Втората вълна на световната финансова криза болезнено ще удари всички. Но когато „Титаникът“ на западната икономика се срещне с айсберга, руската лодка има всички шансове да е на безопасно разстояние, пише РИА „Новости“.

Кой е Стенли Дръкънмилър?

Стенли Дръкънмилър е хедж фонд легенда. Той е роден на 14 юни 1953 г. в Питсбърг, Пенсилвания. Учи в ричмъндското училище The Collegiate School и го завършва с отличие по английски език и икономика. След като завършва колеж, той стартира своя Ph.D в University of Michigan.

На 28 години основава Duquesne Capital фонд, като използва макроикономически план за инвестиции. Неговата забележителна възвръщаемост привлича вниманието на Dreyfus и той е поканен да управлява някои от техните фондове. Докато управлява своя и някои от фондовете на Dreyfus, Дръкънмилър постига средно по 40% възвръщаемост за 3 месеца, което е изключително постижение.

През 1988 г. Стенли започва работа в Soros Fund Management, където е шеф стратег до 2000 година, като едновременно ръководи и своя Duquesne. През 1992 г. Стенли Дрънкънмилър прави 1 милиард долара, като заедно със Сорос залагат срещу британския паунд.

През 2000 г., Дръкънмилър напуска Soros Fund Management и се отдава на своя фонд, като от създаването си фондът отчита една-единствена година на загуба – 2010, а средната възвръщаемост е 30% годишно. През 2010 г. Дръкънмилър обявява, че закрива своя 12- милиарден фонд Duquesne Capital, защото е разочарован, че не е могъл да донесе възвръщаемост на своите клиенти. Стенли е известен също с множеството дарения, които прави през живота си, като едно от тях е дарение от 36,5 млн. долара за реконструиране на научния факултет в Боудуин

 

 

 

***

768x432[1] ц

Публикувано в Балканите днес, Интервюта, Новини от Македония и България | Вашият коментар

Международна магистрала за наркотоци – от Варна през Мароко към Европа

 

„НАРКО МАГИСТРАЛА“ ОТ МАРОКО & ВАРНА. ЗДРАСТИ, БОКО ОТ МАРОКО, ЧЕ БЪРЗАМ!

Двамата арестувани покрай задържаните 11 тона хашиш на яхта от италианските власти са … варненци.

И забележете!!! – и двамата ОТКАЗВАТ какъвто и да е контакт с българските дипломатични власти в Италия.

„Международна магистрала за наркотоци“ – от Мароко към Европа със съпорт от … Варна.

Здрасти, Боко, че бързам!

А сигналът към италианците идва от … испанските спец.служби.

Същият канал от преди 10 години, когато Цветанов и Борисов се пъчеха, че „заловили“ „кокаинови крале“, начело с Брендо.

Сега напишете горе вдясно в графичката на АФЕРА „разследвай“ – карабинери, кокаинови крале, Брендо и Цветанов, и се насладете как италианските власти, начело с Джорджино търсеха контакт с БИВШИ ченгета, само и само за да не контактуват с Цветанов, Борисов и Флоров, защото, нали, се сещате…

Здрасти, Боко от Мароко, че бързам!

Afera.bg

http://afera.bg/%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%be-%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%bc%d0%b0%d1%80%d0%be%d0%ba%d0%be-%d0%b2%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b0-%d0%b7.html

 

0000388714-article2[1]

Публикувано в Анализи, Балканите днес, Интервюта, Новини от Македония и България | Вашият коментар

Заповядайте на балетния спектакъл

Krasimira Koldamova - plakat - 08.12.2018НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „Д-Р ПЕТЪР БЕРОН 1926 Г.”

Балетно студио „Красимира Колдамова”

Празнуват 80-годишнина на акад. Красимира Колдамова

Заповядайте на балетния спектакъл

„Снежанка, мащехата и огледалото”

 По приказката на Братя Грим

музика Едвард Григ

сценарий, колаж и режисура – Красимира Колдамова

музикален колаж – Апостол Апостолов

08.12.2018 г. от 13:00 ч.

Зала 11, НДК

Билети на касата на Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926 г.” в град София на адрес бул. „Витоша” 109, спирка „П. Берон“, трамвай №1 и №6. Цена: 8 лв. (деца) и 10 лв. (възрастен).

 

 

Публикувано в Балканите днес, Борци за българщина в Македония, Новини от Македония и България | Вашият коментар

Благотворителен концерт

Общински културен институт „Надежда” и сдружение „Вива ла Музика” под патронажа на Българска академия на науките и изкуствата организират на 8 декември 2018 г. /събота/ от 17:00 ч. Благотворителен концерт посветен на дена на хоровото изкуство.

Вход свободен!plakat koncert oki nadejda – Копие

Публикувано в Балканите днес, Борци за българщина в Македония, Интервюта, Новини от Македония и България | Вашият коментар